Карта - Хирокития (Choirokoitía)

Хирокитѝя (на гръцки Χοιροκοιτία) е изключително добре запазено неолитно селище в Кипър от периода 7-4 хилядолетие пр.н.е., което е един от най-важните праисторически обекти в Източното Средиземноморие. Неговите останки и находките от разкопките хвърлят светлина върху еволюцията на човешкото общество в този ключов регион, въпреки че е проучена само част от селището. Те доказват, че в праисторическия период, Кипър играе важна роля в предаването на културата от Близкия изток към Европейския свят и от Азия към Средиземноморието. На 2 декември 1998 година Хирокития е добавена към списъка с обекти на Световното културно наследство към ЮНЕСКО.

По време протонеолита, през около 8100 г. пр.н.е. в Кипър съществуват селища на ловци-събирачи, но се смята, че след кратък период от време островът е изоставен. Постоянното човешко заселване на Хирокития започва 7000 години пр.н.е., през докерамичния период на протонеолита. Селището е основано вероятно от преселници от Анадола и Леванта, които водят уседнал начин на живот. Това са земеделски производители, които се занимават с отглеждане на зърнени култури и имат стада от овце, кози и свине, всички докарани от Мала Азия. За произхода, културните традиции и миграцията на тези хора практически няма никакви сведения. Те не са потомци и продължители на по-ранна култура на острова, нито са предци на по-късно заселилото се тук население.

По някаква причина селището и околните поселения са изоставени внезапно в средата на 6-ото хилядолетие пр.н.е. И не са заселени отново в продължение на около 1000 години. Ново население по тези места се появява едва през керамичния неолит. Нови форми на домашни животни и растения, както и керамичните произведения от това ново заселване предполагат, че това са членове на новопристигнали емигрантски групи, чийто начин на живот отново се основава на селското стопанство и отглеждането на домашни животни. Селището е окончателно изоставено в началото на 4-то хилядолетие пр.н.е.

Ръстът на жителите е сравнително нисък – мъжете стигат на височина до 1,61 метра, а жените – около 1,51 m. Средната продължителност на живота е много ниска – за мъжете тя е 35 години, а за жените – 33.

Според Голямата кипърска енциклопедия, названието на селището, по преобладаващо мнение, произлиза от думата „хирос“, която означава „свиня“. Името указва мястото, където се отглеждат прасета. Според друга версия, по-старото име на селището е Сидерокития, от „сидер“, със значение „желязо“, т.е. – желязна местност.